Найден Тодоров: България наистина е била част от музикалното развитие на Европа
България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали. „От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника. Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една институция, коментира д-р Андрей Андреев, съставител на летописа. „Дигитализирано е цялото филхармонично наследство от 1946 година до наши дни както и цялата история със събития на зала България. Всички работихме много но мисля че това ще бъде едно добро начало за дискусии напред“, добавя той. САША ПОПОВ – ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА „В тази книга става въпрос за това, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Че Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България“, посочва авторът. „Това е едно респектиращо издание, във всяко едно отношение, създадено по идея на маестро Найден Тодоров. Но тази идея не е случайна. Тя продължава вече създадената традиция да бъдат издавани юбилейни сборници във връзка с годишнината на Софийската филхармония“, припомня проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова. Тези три тома са общо около 1700 страници. Достатъчно е само да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени. Те са открити в архивни фондове, проучени от първата до последната архивна единица. Дали това е централният военен архив, държавният архив, научният архив на БАН и така нататък. В музикалната културна периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой. Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко“, допълва тя. Тези томове са и история на музикалните родове в България, отбелязва издателят Гергана Димитрова („Лист"). По думите малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето. ОПИС НА СТОЛИЧНАТА ОРКЕСТРОВА КУЛТУРА „От летопис на Софийската филхармония, това изследване се превръща в опис на столичната оркестрова култура. Целият този документален масив, който авторът е включил, надхвърля конкретната задача и това е история на симфоничното дело, и не само. Възловият въпрос е откъде произлиза Софийската филхармония“, казва проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова. Найден Тодоров смята, че върху тези книги тепърва ще се градят бъдещи трудове. „Когато започнах работа в Софийската филхармония, за мен винаги е било от интерес да разбера каква е биографията на оркестъра. Защото биографията, която виждах през годините, беше общи приказки. Моят учител по история на музиката от музикалното училище в Пловдив ме беше научил, че човек винаги трябва да търси фактите. Този учител още тогава събуди в мен интереса към историческата истина в музиката. Този учител се казва Андрей Андреев“, разказва маестрото. „Когато кандидатствахме със Софийската филхармония по различни проекти, част от документите включваха и документ за създаването на институцията. Бях изключително изненадан да разбера, че кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийската опера от 1935 г. Не можех да разбера как един академичен симфоничен оркестър, създаден през 1928 година и станал през 1936 година царски симфоничен оркестър, през 1935 година се води към операта и е филхармония. Това беше първото нещо, което ме обърка и ме накара да започна да търся каква може да бъде истината“, спомня си Найден Тодоров. ИСТИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОФОРМЕНА, ФАКТИТЕ – НЕ „Ние ще трябва да променим всичко в нашата история – кога са първите изпълнения на много от произведенията, които са изпълнявани в България. Всичко придобива изцяло нов вид“, коментира Тодоров. „Аз съм много благодарен на Андрей Андреев, че той реши да излага не истини, а факти. Защото истината може да бъде идеологически оформена, а фактите – не. И това са три тома с факти. Това, което можем да направим с фактите, е да ги скриваме. Защото, когато ги отричаме, ние създаваме опозиция към тях. Това е било направено с историята на Софийската филхармония. Нейната история не е била отричана. За нея не се е говорило, за да се забрави. Днес обаче ние отваряме тази тема и аз не мога да си представя в колко други градове в България може да има такива проблеми. Част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало“, посочва Найден Тодоров. Допълва, че историята в летописа е представена до 1946 година, защото тогава започва издаването на официалните дневници на Софийската филхармония.
|
|
На бюрото
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който документира развитието на образованието в града по време на Възраждането. Инициативата е ръководена от Иванка Желязкова, главен учител в Основно училище „Иван Вазов ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Франческа Земярска спечели голямата награда на „Южна пролет“
Добрина Маркова
|
На бюрото
Антон и Пламена Нашеви разказват за приключенията си с велосипеди из Централна и Южна Америка
Семейство Нашеви, известни със своите приключения, представят новата си книга „Карай към непознатото“, която разказва за тяхното дълго и вдъхновяващо пътешествие с велосипеди из Централна и Южна Америка. В книгата, авторите Антон и Пламена Нашеви с ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Експресивно
След концерта – към книгата: Камелия Тодорова разкрива нов творчески проект
Концертът „Най-доброто от Камелия Тодорова“ се превърна в истински празник за ценителите на българската музика. В уютната атмосфера на "Sofia Live Club", една от най-обичаните родни изпълнителки – Камелия Тодорова – подари на публиката ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Джордж Темпълтън Стронг оставя след себе си уникален поглед към живота в Ню Йорк през Гражданската война
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Храната като поле на политическа битка в Индия
Добрина Маркова
|
В Мумбай, две приятелки обсъждат храната и религиозните предразсъдъци, когато една от тях споделя, че е забранено да пие вода в дома на другата, защото е мюсюлманка и яде месо. Тази ситуация илюстрира как храната може да бъде не само източник на наслада, но и повод за разделение и конфликти. В Индия, където храната е дълбоко свързана с идентичността и религията, политическите настроения влияят на ...
|
Авторът и перото
Румяна Маркова разкрива човека зад името Пенчо Славейков
Валери Генков
|
|
12:51 ч. / 22.12.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 11546 |
|
България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали.
„От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника.
Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една институция, коментира д-р Андрей Андреев, съставител на летописа. „Дигитализирано е цялото филхармонично наследство от 1946 година до наши дни както и цялата история със събития на зала България. Всички работихме много но мисля че това ще бъде едно добро начало за дискусии напред“, добавя той.
САША ПОПОВ – ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА
„В тази книга става въпрос за това, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Че Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България“, посочва авторът.
„Това е едно респектиращо издание, във всяко едно отношение, създадено по идея на маестро Найден Тодоров. Но тази идея не е случайна. Тя продължава вече създадената традиция да бъдат издавани юбилейни сборници във връзка с годишнината на Софийската филхармония“, припомня проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.
Тези три тома са общо около 1700 страници. Достатъчно е само да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени. Те са открити в архивни фондове, проучени от първата до последната архивна единица. Дали това е централният военен архив, държавният архив, научният архив на БАН и така нататък. В музикалната културна периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой. Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко“, допълва тя.
Тези томове са и история на музикалните родове в България, отбелязва издателят Гергана Димитрова („Лист"). По думите малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето.
ОПИС НА СТОЛИЧНАТА ОРКЕСТРОВА КУЛТУРА
„От летопис на Софийската филхармония, това изследване се превръща в опис на столичната оркестрова култура. Целият този документален масив, който авторът е включил, надхвърля конкретната задача и това е история на симфоничното дело, и не само. Възловият въпрос е откъде произлиза Софийската филхармония“, казва проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.
Найден Тодоров смята, че върху тези книги тепърва ще се градят бъдещи трудове. „Когато започнах работа в Софийската филхармония, за мен винаги е било от интерес да разбера каква е биографията на оркестъра. Защото биографията, която виждах през годините, беше общи приказки. Моят учител по история на музиката от музикалното училище в Пловдив ме беше научил, че човек винаги трябва да търси фактите. Този учител още тогава събуди в мен интереса към историческата истина в музиката. Този учител се казва Андрей Андреев“, разказва маестрото.
„Когато кандидатствахме със Софийската филхармония по различни проекти, част от документите включваха и документ за създаването на институцията. Бях изключително изненадан да разбера, че кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийската опера от 1935 г. Не можех да разбера как един академичен симфоничен оркестър, създаден през 1928 година и станал през 1936 година царски симфоничен оркестър, през 1935 година се води към операта и е филхармония. Това беше първото нещо, което ме обърка и ме накара да започна да търся каква може да бъде истината“, спомня си Найден Тодоров.
ИСТИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОФОРМЕНА, ФАКТИТЕ – НЕ
„Ние ще трябва да променим всичко в нашата история – кога са първите изпълнения на много от произведенията, които са изпълнявани в България. Всичко придобива изцяло нов вид“, коментира Тодоров.
„Аз съм много благодарен на Андрей Андреев, че той реши да излага не истини, а факти. Защото истината може да бъде идеологически оформена, а фактите – не. И това са три тома с факти. Това, което можем да направим с фактите, е да ги скриваме. Защото, когато ги отричаме, ние създаваме опозиция към тях. Това е било направено с историята на Софийската филхармония. Нейната история не е била отричана. За нея не се е говорило, за да се забрави. Днес обаче ние отваряме тази тема и аз не мога да си представя в колко други градове в България може да има такива проблеми. Част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало“, посочва Найден Тодоров.
Допълва, че историята в летописа е представена до 1946 година, защото тогава започва издаването на официалните дневници на Софийската филхармония.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Милена Желева вдъхновява децата с „Малкият принц“ на Маратона на четенето в Стара Загора
В Стара Загора, се проведе Маратон на четенето, който отбеляза Международния ден на книгата и авторското право. Събитието е част от 21-то издание на инициативата „Четяща Стара Загора”, която цели да насърчи четенето и любовта към литературата сред ...
|
Избрано
Георги Бърдаров с награда „Цветето на Хеликон“ за „Адажио за Мария“ - какво стои зад успеха?
Георги Бърдаров, известен български писател, ще бъде удостоен с наградата „Цветето на Хеликон“ за своя роман „Адажио за Мария“. Отличието, което се присъжда за най-продавана книга, ще бъде връчено в специално събитие, съвпадащо с Деня ...
|
Огнян Ковачев: Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното
|
Ако сте поропуснали
Иван Ланджев предизвиква дискусии за съвременната поезия и смисъла на думите
Литературната среща с Иван Ланджев обещава да бъде значимо събитие за любителите на съвременната литература. Организирана от Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ и фондация „Стефан Нойков“, проявата ще предостави уникална ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |